Бльокът на Боби

Като зачетох приключенията, споменати тук, си спомних за някои свои интересни моменти в БДЖ и викам да споделя. Та...

От юли 2005-та:

Одисеята на Одикопай

Бе горещо пладне, когато аз изкарвах насъщния и същевременно планувах скорошното си пътешествие. Всичко бе изчислено до минутата, но се появи промяна в началния час и оттам - в почти всичко останало. Трябваше да пътувам на стоп и да пристигна в Пловдив до 10ч сутринтана 29ти, но се наложи да тръгна предишния ден в 19ч с влак. И оттук се започна. Свърших работа в 18ч, приготвих си багажа, изкъпах се на бегом, успях да стигна на гарата в 19:00ч и да си взема билет за влака в 19:15ч, тъй като следващият бе чак от 22:05ч. Оказа се, че този мой влак, бидейки международен и идващ от Букурещ и отиващ в Истанбул, закъснява с 40мин. Колко му е, рекох си, и зачаках... Но закъснението се увеличи на 80мин. После на 120. 140... На информацията ме запомниха вече, защото питах доста често кога, аджеба, се очаква да пристигне. Много ми стана интересно как така "Влакът се движи със 180 минути закъснение", защото за да ги натрупа толкова бързо или е бил спрял или се е влачил с човешки ход. Хапнах два-три сандвича и една кола междувременно... ама като станаха 200мин реших да се напия, взех си една минерална от 1,5л и я изпих... омая ми се главата, падна ми пердето и ми идеше да избия цялата гара.... Особено, когато стнаха 220мин. Но най-накрая нямаше пострадали и влакът пристигна в 22:10ч (трябваше да пристигне в 18:30ч и да тръгне в 19:15ч). Излизам на съответния коловоз, а там - народ връз народ, всеки пита кои вагони са за Пловдив и всеки дава различен отговор. Моя милост и още 2ма души отидохме най-отпред и питахме сбирщината от кондуктори, машинисти и т.н. Оказа се, че ще махнат локомотива и ще мушнат два вагона там, които ще са за Пловдив. С нас тримата бяха и още десетина човека (сърби и немци, както се оказа в последствие), които бяха за Истанбул. Та ние се качихме в новите вагони. Зад нас имаше други вагона спящи за Истанбул, в които никой не се качи. Всички останали за Пловдив, обаче, се качиха в последните вагони... Които бяха откачени и подкарани с друг локомотив, (доколкото разбрах) формирайки нов бърз влак (и май без междинни спирки) за Белград. Горките хорица. Нищо, поне видяха свят. В целия вагон бяхме една шепа хора - аз и един пич за Пловдив, една баба за малко по-натам и останалите 10ина - за Турция. Чакахме 40 минути и тръгна влака... дойде чичко кондуктор да ми види билетчето и какво? Били ми продали билет за предишния влак - от 18:15ч. Добре, че на него пишеше, че ми е продаден в 19:00ч, та не ме изхвърлиха от влака. На първо време седнах в едно купе с бабата, да убия един час с приказки. Говорихме си за политика, туризъм, боклук, влакове, образование... После я оставих да спи, обещавайки да я събудя, като слизам в Пловдив, да не си пропусне нейната гара. Прекарах останалото време съзерцавайки прекрасно ясните звезди и разширявайки смехотворните си познания по астрономия; разходих се по коридора на вагона и погледах локомотива от 50см разстояние... Двадест минути преди достигане на крайната цел задминахме влака от София, тръгнал в 22:05, и ми стана много приятно, гледайки как десетки хора са се натъпкали вътре. Като стигнах, събудих бабата и с другия пич слязохме (Естествено, влакът спря на най-далечния коловоз). Часът наближаваше 01:00 и аз взех едно такси до Шато ЛеВамп. Там бях посрещнат от лейди Фростирия и в последствие от прекрасната домакиня ЛеВамп.
Прекарахме два дена в ядене на пици, приказване, слушане на музика и кланяне на Св Великоклиматик Вамповский, и следобяд на 31ви аз потелгих обратно.


Две седмици по-късно, когато бяха онези големи дъждове, отнесли чакъла изпод релсите и БДЖ возеше с автобуси до Септември няколко дни.

Вол.2 (т.е. - с каруца, теглена от два вола)

Всичко бе нагласено и премерено за утрешното пътуване. БДЖ отпадна като вариант, защото въпреки информацията от сайта им, когато се обадих на "Информаиця", ми казаха, че влаковете за Пловдив са други и са по 13лв и 30ст. Станах аз във тъмнината, грабнах кирка и лопата, яхнах шарения пуяк и заминах за Во..ъъ.. Пловдив. Или по-точно се отправих към мястото, където щях да чакам добри люде, тръгнали към Тепетата и желаещи лаф-компания за пътуването. Уви, както се оказа по-късно, това бе лош ден за българското стопаджийство. Дори конкуренцията не сполучи. Реших, че няма смисъл да чакам и ще отида с автобус. Качвам се на автобус N5 да ме закара обратно в цивилизацията и отидох до най-близката автогара. Оказа се, че от там автобуси за Пловдив не тръгвали. Реших - още имам време да хвана един от онези влакове - лелката беше казала, че в 10:10 тръгва първият. Взех едно такси до гарата и бях там в 9:55 Отпред бяха спрели няколко броя автобуси 280 и 94. Помислих си, че са предназанчените да откарват хората до Септември, откъдето те да си взимат влак. Влязох да питам на информацията кога е следващият "влак с автобуси" за Пловдив и ми казаха - 13:40. А! Отивам отвън и питам шофьора на първия автобус - за Септември си бяха. На бегом отивам да си купя билет и казвайки на лелката зад гишето какъв билет искам й подадох 20лв. Оказа се, че билетът всъщност си е на нормална цена - 6лв. Зарадван грабнах листчето и изтичах нагоре по стълбите и навън до автобусите. Качих се в първия и след няколко минути потеглихме. Почувствах се малко странно, че 280 ще ме вози извън София, но скоро свикнах с мисълта. По пътя спирахме на няколко пъти за да се събере колоната, а на едното изчакване спряхме до някякво мотелче, където имаше и павильонче за кола, бира и закуски. Един Амстел и две вафли по-късно се качих в автобуса и продължихме. Минавайки през едно село, пак српяхме за малко, за да може шофьорът ни да се възползва от топ-офертата на деня: Доамти по 25ст/кг! След това вече стигнахме до Септември и се запътихме към влака. Познатата картинка: Всеки пита кои вагони за къде са, но до Пловдив си ходеха всичките. Бая почакахме да тръгне влака, но след това за около 40мин стигнахме Филипополис. Слязох и разпитах на информацията кога най-късно на другия ден трябва да хвана влака за Септември. 15:40. Така да бъде. Но когато на другия ден дойдох на гарата, за да се кача на въпросния влак, се оказа, че такъв нямало. Вече не се практикувало прекачването с автобуси. Имах два варианта. Автобус или прекачване с влакове през Карлово. Знаейки че второто ще ми отнеме 6 часа, предпочетох първия вариант. С малко лутане по жегите и много питане намерих автогарата, откъдето тръгват автобусите за София. Взех си билет и се качих... сякаш влязох в сауна - вътре бе непоносима, застояла жега. Погледнах часовника си - след пет минути трябваше да тръгнем. Слязох, изтичах до едно павильонче и си взех 1,5л хубаво, отлежало Девинско. В първите пет минути го използвах за охладител, но после си го изпих. Когато излязохме от града вече се дишаше, заради отворените люкове и високата скорост. След два часа и половина си бях обратно вкъщи пред компютърчето.
Това бяха премеждията ми по време на второто Велико Пътешествие...