Боклукът на един народ

Преди няколко дни се връщах от една дълга и хубава разходка в Борисовата градина и минах покрай паметника на Съветската армия. Какво да видя - нощеска групичка хулиганчета са преместили едно от кошчетата насред едно мини-площадче току до паметника. Насред пътя на вероятно хиляди души, които минават от там по диагонала Министерство на Младежта и Спорта -- Орлов мост. И всички най-чинно си заобикалят, сякаш това е там от турско време и изобщо не им пречи. Е рекох си, че няма да я бъде тая. Напрегнах си жилите и лека-полека почнах да го прибутвам настрани. Явно беше довлечено от по-далечко, защото близките кошчета май си бяха по местата. След няколко минути зор (тежка беше пущината) една жена дойде и предложи да ми помогне. Казах й, че е много е тежко и мръсно, но тя въпреки това искаше. Вярно, с нейна помощ стана по-лесно. Добутахме го близо до стълбите надолу и до едно каменно квадратно нещо до тия стълби. Благодарих й за помощта, а тя се радваше, че все още има такива хора. И от тук започнах аз да си мисля. Защо, аджеба, подобно действие ни се струва толкова рядко и необикновено? Защо е обичайно да се подмине кошчето? Всички ли много бързат по някаква работа? Абсолютно всички? И няма и един, който да се забави пет минути, да си поизцапа ръцете и после да навакса времето с малко по-бодра крача, доволен, че е направил нещо добро за града, в който живее? А защо е толкова примамливо да се гледа от близките пейки с мисли "Гле'й го тоя метъл как се пОти!" и да се отпива биричка на сянка? Наистина ли всички, които минаха от там, освен онази добра жена, са разни провинциалисти, на които им е през гегата какво става със София и не биха си мръднали пръстчето да помогнат (макар и с кеф и задоволство да цапат и чупят)? Е, отказвам да го повярвам! Сигурен съм, че причината на повечето минувачи да не помогнат (да не говорим да го направят сами преди аз да подхвана) е някаква апатия, плъзнала из цяла България. Мнозинството просто е отписало родината ни като нещо стойностно и се крие зад измислени фрази като "Обичам родината, мразя държавата" и "Един човек, еле я, нищо не може да направи". Глупости! Няма нищо, което да попречи на когото и да било да стори нещо добро за България. За родния си град. За градинката пред блока си поне. Колко е сложно да си изхвърлиш фаса в кошче? Скъпо ли е? Или времеемко? Колко е сложно да направиш забележка на някого, задето си е пуснал хартийката на тротоара, защото го мързи да мине две крачки до контейнера? Не говоря да станем фанатизирани пазители на околната среда. Говоря веднъж на ден, ако ще и два пъти на седмица само, да се прави нещо. Нещо малко. Няма да ви убеждавам, че не сте сами. Това е факт. Аз съм само един от тези хора. Така че има значение. "Не ми се занимава", ще рече някой. Аз пък казвам "Народе! Събуди се, бе!"