Боклукът на един народ

Преди няколко дни се връщах от една дълга и хубава разходка в Борисовата градина и минах покрай паметника на Съветската армия. Какво да видя - нощеска групичка хулиганчета са преместили едно от кошчетата насред едно мини-площадче току до паметника. Насред пътя на вероятно хиляди души, които минават от там по диагонала Министерство на Младежта и Спорта -- Орлов мост. И всички най-чинно си заобикалят, сякаш това е там от турско време и изобщо не им пречи. Е рекох си, че няма да я бъде тая. Напрегнах си жилите и лека-полека почнах да го прибутвам настрани. Явно беше довлечено от по-далечко, защото близките кошчета май си бяха по местата. След няколко минути зор (тежка беше пущината) една жена дойде и предложи да ми помогне. Казах й, че е много е тежко и мръсно, но тя въпреки това искаше. Вярно, с нейна помощ стана по-лесно. Добутахме го близо до стълбите надолу и до едно каменно квадратно нещо до тия стълби. Благодарих й за помощта, а тя се радваше, че все още има такива хора. И от тук започнах аз да си мисля. Защо, аджеба, подобно действие ни се струва толкова рядко и необикновено? Защо е обичайно да се подмине кошчето? Всички ли много бързат по някаква работа? Абсолютно всички? И няма и един, който да се забави пет минути, да си поизцапа ръцете и после да навакса времето с малко по-бодра крача, доволен, че е направил нещо добро за града, в който живее? А защо е толкова примамливо да се гледа от близките пейки с мисли "Гле'й го тоя метъл как се пОти!" и да се отпива биричка на сянка? Наистина ли всички, които минаха от там, освен онази добра жена, са разни провинциалисти, на които им е през гегата какво става със София и не биха си мръднали пръстчето да помогнат (макар и с кеф и задоволство да цапат и чупят)? Е, отказвам да го повярвам! Сигурен съм, че причината на повечето минувачи да не помогнат (да не говорим да го направят сами преди аз да подхвана) е някаква апатия, плъзнала из цяла България. Мнозинството просто е отписало родината ни като нещо стойностно и се крие зад измислени фрази като "Обичам родината, мразя държавата" и "Един човек, еле я, нищо не може да направи". Глупости! Няма нищо, което да попречи на когото и да било да стори нещо добро за България. За родния си град. За градинката пред блока си поне. Колко е сложно да си изхвърлиш фаса в кошче? Скъпо ли е? Или времеемко? Колко е сложно да направиш забележка на някого, задето си е пуснал хартийката на тротоара, защото го мързи да мине две крачки до контейнера? Не говоря да станем фанатизирани пазители на околната среда. Говоря веднъж на ден, ако ще и два пъти на седмица само, да се прави нещо. Нещо малко. Няма да ви убеждавам, че не сте сами. Това е факт. Аз съм само един от тези хора. Така че има значение. "Не ми се занимава", ще рече някой. Аз пък казвам "Народе! Събуди се, бе!"

В София е чудничко по това време на годината

Наистина. Усеща се някакъв простор в осезаемо по-чистият въздух. Няма клаксони, задръствания, навалица, дандания и гюрултия. В София си остават софиянци (и вероятно някои много заети хора) и градът става за чудо и приказ. Вече всичко е по мярка. Ех, да можеше цяла година да е така... Ама не може. Затова ще му се порадвам, докато мога. Кеф!

За всяко нещо си има първи път

Някои казват, че първия път е най-сладко. Други - че е най-голямата излагация. Ще видим. Причина за бльока - иде ми да мрънкам за разни глупости из България и да се оплаквам за разни несправедливости пак там. И да плещя на общо основание. Та... видях, че подковават коня и вдигнах крак. И препиках подковите :Р А вдъхновението (за писането, не за препикаването) дойде от единствения блог, който ми харесва - този на Петър Събев. Значи можело да има и хубави блогове. Хайде и аз тогава на хорото. Надали ще пиша толкова често, де. Като имам свободно време, ще пиша по малко и ще се поборя с вида на страничката. Междувременно ще се почесвам, ще превеждам сериалчета и ще гледам интересни сериалчета.