неделя, 28 февруари 2010 г.

Hypocrisy в София




Беше малко по-тихичко и по-заглъхнало, отколкото очаквах, но да кажем, че е защото се записва. А и някои инструменти се губеха от време на време, но за това се успокоявам, че на ДВД-то всичко ще се чува. Представях си и повече "диалог" с публиката. Но пак си беше много добър концерт, поне за мен. И като дължина и като музика. Е, операторът можеше по-добре да подбира кога да снима публиката. На Eraser цялата зала пееше, той си снимаше групата. А малката камера на сцената даже я нямаше. Но пък снима един момент между две песни, когато тъкмо бяхме затихнали... Не че аз скачах и ръкомахах много, защото се бях вкопчил в оградата с цел да опазя либето от тълпата. Щом успях да издържа цял Блу Бокс на гърба си, вече се имам за юнак :Р Само от време на време пусках едната ръка, колкото да се види, че съм си взел от гривните.
Яд ме е за този сърфист, дето два пъти бутна оператора. Поне в това нямам пръст - при мен гледах да ги повалям или пренасочвам към тълпата. Еле един, дето беше тръгнал с двете кубинки право към главата на любимата. Not on my watch :Р.
Но няма да съм аз, ако не кажа и нещо лошо. Охраната пак беше от типа "силен като бик и почти толкова умен". Не можело да си внеса вода, щото вътре имало. Къде вътре? На барчето, дето след Пейн ми искаха 10лв за кутия сок? Не, мерси. Щом съм се наредил да вляза най-отпред, то не е за да правя оборот на тая дупка. А когато излязох, вода там не видях. Та ми взе двете бутилчици. Колко ли професионално се е чувствал? Катил. Но пък в края на концерта получих дял от една водичка от сцената, а после си намерих отвън неотваряна. Където отишло, оттам и дошло. Освен това трябваше операторът да се скара на охранта след втория треснал го сърфист, за да се сетят господата, че от тях се очаква да работят и трябва да го пазят. После вече скачаха по трима, ако някой сърфист тръгнеше натам.
И за да завърша с нещо по-позитивно: Билетът ми го скъса един пич с дълга коса и явно не от охраната. Първо го бях помислил за фотограф, но не знам кой е. Понеже една чертичка от един автограф беше излязла върху частта за късане, човекът се опита да я опази, като къса не по пунктира и донякъде успя. Вече я бях прежалил, но ми направи много добро впечатление това отношение. (Ако е българин и чете това - Благодаря ти :) ) Ако взимаха хора като нето за охрана, ех...
А, да, имам си знаме, а една палка ми кацна точно в ръката. И според Микаел, ако всичко върви по план, ДВД-то можем да го очакваме през декември.

ПП: Разбрах че човекът, който ми скъса билета, е фотографът Ники Василев. Ники, благодаря ти. :)