Показват се публикациите с етикет концерт. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет концерт. Показване на всички публикации

неделя, 28 февруари 2010 г.

Hypocrisy в София




Беше малко по-тихичко и по-заглъхнало, отколкото очаквах, но да кажем, че е защото се записва. А и някои инструменти се губеха от време на време, но за това се успокоявам, че на ДВД-то всичко ще се чува. Представях си и повече "диалог" с публиката. Но пак си беше много добър концерт, поне за мен. И като дължина и като музика. Е, операторът можеше по-добре да подбира кога да снима публиката. На Eraser цялата зала пееше, той си снимаше групата. А малката камера на сцената даже я нямаше. Но пък снима един момент между две песни, когато тъкмо бяхме затихнали... Не че аз скачах и ръкомахах много, защото се бях вкопчил в оградата с цел да опазя либето от тълпата. Щом успях да издържа цял Блу Бокс на гърба си, вече се имам за юнак :Р Само от време на време пусках едната ръка, колкото да се види, че съм си взел от гривните.
Яд ме е за този сърфист, дето два пъти бутна оператора. Поне в това нямам пръст - при мен гледах да ги повалям или пренасочвам към тълпата. Еле един, дето беше тръгнал с двете кубинки право към главата на любимата. Not on my watch :Р.
Но няма да съм аз, ако не кажа и нещо лошо. Охраната пак беше от типа "силен като бик и почти толкова умен". Не можело да си внеса вода, щото вътре имало. Къде вътре? На барчето, дето след Пейн ми искаха 10лв за кутия сок? Не, мерси. Щом съм се наредил да вляза най-отпред, то не е за да правя оборот на тая дупка. А когато излязох, вода там не видях. Та ми взе двете бутилчици. Колко ли професионално се е чувствал? Катил. Но пък в края на концерта получих дял от една водичка от сцената, а после си намерих отвън неотваряна. Където отишло, оттам и дошло. Освен това трябваше операторът да се скара на охранта след втория треснал го сърфист, за да се сетят господата, че от тях се очаква да работят и трябва да го пазят. После вече скачаха по трима, ако някой сърфист тръгнеше натам.
И за да завърша с нещо по-позитивно: Билетът ми го скъса един пич с дълга коса и явно не от охраната. Първо го бях помислил за фотограф, но не знам кой е. Понеже една чертичка от един автограф беше излязла върху частта за късане, човекът се опита да я опази, като къса не по пунктира и донякъде успя. Вече я бях прежалил, но ми направи много добро впечатление това отношение. (Ако е българин и чете това - Благодаря ти :) ) Ако взимаха хора като нето за охрана, ех...
А, да, имам си знаме, а една палка ми кацна точно в ръката. И според Микаел, ако всичко върви по план, ДВД-то можем да го очакваме през декември.

ПП: Разбрах че човекът, който ми скъса билета, е фотографът Ники Василев. Ники, благодаря ти. :)

сряда, 29 октомври 2008 г.

Таря Турунен, зала Фестивална, 28.10.08




На Таря определено й хареса! много. то бяха викове (аз не отстъпвах на никого по глас :Р), скандирания "Таря", тропания... дори нещо, което за пръв път чух, а май и тя - Групичкa момиченца подхванаха "we love you" и цялата зала се включи бързо. Таря загуби ума и дума :Р По едно време слезе да се полу-здрависа с феновете. Определено беше по-добре отколкото очаквах. постоянно ходеше из сцената, усмихваше се, правеше някакви жестове... бе много добро представяне. единствената критика (както винаги) е звукът. всичко беше бас и барабани и китарата в солата. Таря я чувах от нея си, не от микрофона. но я чувах. изобщо който си мисли, че тя няма да се оправи без найтуиш само с единия глас, мнооого се лъже. А накрая много усърдно обясняваше как иска пак да дойде и то много скоро, че сме имали толкова love и passion и т.н. Иначе музиката си беше там, както си я знаем. имаше точно две оперни песни, ако не се лъжа... и естествено от там почти никой не беше стъпвал в опера или нещо такова, щото продължаваха да си викат и пляскат докато тя пее, а отзад онзи с виолончелото свиреше... просто не се прави така. не на такива песни. найтуишовските песни бяха passion and the opera, dead gardens, nemo (което не очаквах) и wishmaster. и over the hills накрая, де :) Изпя и задължителния poison. Та туй то. Като се върне, отивам пак.
бтв, накрая едно момиченце беше написало някакво писмо за таря и се чудеше на кого да го даде (те и мама и тати бяха там, ама и те седят и гледат умно) Та аз помогнах :) Първо с приятел на един приятел, но той не можеше да стигне до таря и ни упъти към английскоговорящия персонал. Някакво друго момиче обясняваше как нейна приятелка щяла да се срещне с таря, ама явно се беше развалила работата. Та като видях една от екипа, я привиках (тя много се учуди) и й обясних. тя се консултира с колегите и обясни, че може да го занесе на таря. И тадаа :) Направих живота на едно дете по-весел :)

А, да, накрая пак през същия приятел на същия приятел се сдобих със сетлиста, даден а звукооператорите. С бележки къде има соло, къде акустична китара, къде излизат... такива работи. кеф!
Същий сетлист, дето скочихте да се гушкате през него и щях да ви скоча да ви набия. А и тия неща се гледат от ръцете на взелите ги - неписано правило и част от етикета на концертите.

А накрая срещнах една приятелка, която ми обясни как брат й не дошъл, защото приятелката му не го пуснала. Щяло да стане много време без да се виждат. ДВА ДНИ!! ДВА ДНИ!!! И тоз маймун изпусна един от най-готините концерти, дето съм виждал. Тая мома е за тупалка. Оная, дето бухам дюшеците с нея напролет.

Ей, забравих най-важното - over the hills го нямаше в сетлиста! Да, другарки и другари, тя го изпя специално ЗА НАС! :D

неделя, 6 юли 2008 г.


Исках да пейстна едно нещо за концерта, което писах вчера, но нещо пейстът ми се е бъгнал. Няма да го преписвам пък.