сряда, 29 октомври 2008 г.

Таря Турунен, зала Фестивална, 28.10.08




На Таря определено й хареса! много. то бяха викове (аз не отстъпвах на никого по глас :Р), скандирания "Таря", тропания... дори нещо, което за пръв път чух, а май и тя - Групичкa момиченца подхванаха "we love you" и цялата зала се включи бързо. Таря загуби ума и дума :Р По едно време слезе да се полу-здрависа с феновете. Определено беше по-добре отколкото очаквах. постоянно ходеше из сцената, усмихваше се, правеше някакви жестове... бе много добро представяне. единствената критика (както винаги) е звукът. всичко беше бас и барабани и китарата в солата. Таря я чувах от нея си, не от микрофона. но я чувах. изобщо който си мисли, че тя няма да се оправи без найтуиш само с единия глас, мнооого се лъже. А накрая много усърдно обясняваше как иска пак да дойде и то много скоро, че сме имали толкова love и passion и т.н. Иначе музиката си беше там, както си я знаем. имаше точно две оперни песни, ако не се лъжа... и естествено от там почти никой не беше стъпвал в опера или нещо такова, щото продължаваха да си викат и пляскат докато тя пее, а отзад онзи с виолончелото свиреше... просто не се прави така. не на такива песни. найтуишовските песни бяха passion and the opera, dead gardens, nemo (което не очаквах) и wishmaster. и over the hills накрая, де :) Изпя и задължителния poison. Та туй то. Като се върне, отивам пак.
бтв, накрая едно момиченце беше написало някакво писмо за таря и се чудеше на кого да го даде (те и мама и тати бяха там, ама и те седят и гледат умно) Та аз помогнах :) Първо с приятел на един приятел, но той не можеше да стигне до таря и ни упъти към английскоговорящия персонал. Някакво друго момиче обясняваше как нейна приятелка щяла да се срещне с таря, ама явно се беше развалила работата. Та като видях една от екипа, я привиках (тя много се учуди) и й обясних. тя се консултира с колегите и обясни, че може да го занесе на таря. И тадаа :) Направих живота на едно дете по-весел :)

А, да, накрая пак през същия приятел на същия приятел се сдобих със сетлиста, даден а звукооператорите. С бележки къде има соло, къде акустична китара, къде излизат... такива работи. кеф!
Същий сетлист, дето скочихте да се гушкате през него и щях да ви скоча да ви набия. А и тия неща се гледат от ръцете на взелите ги - неписано правило и част от етикета на концертите.

А накрая срещнах една приятелка, която ми обясни как брат й не дошъл, защото приятелката му не го пуснала. Щяло да стане много време без да се виждат. ДВА ДНИ!! ДВА ДНИ!!! И тоз маймун изпусна един от най-готините концерти, дето съм виждал. Тая мома е за тупалка. Оная, дето бухам дюшеците с нея напролет.

Ей, забравих най-важното - over the hills го нямаше в сетлиста! Да, другарки и другари, тя го изпя специално ЗА НАС! :D