Първи ден:
Понеже всички ще започнат със суперлативите (щото си беше готино, а Металика+ си беше връх на сладоледа, дума да няма), нека аз излея малко отрова преди това.
Първо, местата, където слагаха гривни или поне онова за 16-ти вход, но май и няколко други, бяха ЗАД огражденията. Гениално. И когато започна да се трупа солидна тълпа, разни новодошли много настояваха да влязат, да им сложат гривните и да излязат. Хубаво, ама не и през добре натъпкана тумба метъли. Много сложно, много трудно и с много недоволни. Губи се файдата на цялата работа "да ти сложат гривна преди да тръгнеш да влизаш", когато трябва да влезеш, за да ти я сложат. И второ, което ме подразни много повече, беше охраната. Е, на самото КПП бяха нормални - строги, но не и надменни. И даваха вода вътре (до някое време. Някъде към Металика решиха, че вече не може). Но със суперлативите дотук. Имам чувството, че тези никор или както там бяха, имат няколко свестни кадъра, но за по-големи събития наемат... работна ръка със съмнително качество. Или това или имат нужда от курс по концертна етика или нещо такова. Първо сърфистите. Бива ли момче, което я има 50кг, я не, да го извеждаш стиснат за врата и за ръката като първия рецидивист? Изобщо хора, които доброволно се упътваха настрани, бяха хващани и бутани като добичета. Да, имаше едри и буйни, които по двама души ги водиха, но далеч не всички са такива. А на Металика как се наредиха като цял строй войници, сякаш ще щурмуваме сцената. Второ - перцата. Поне десет отидоха по охранчовски джобове. Предвид колко бяха хвърлени, може и повече да са били. wtf?! А когато аз се навеждах през оградата с триста зора и риск от самообрязване в опит да достигна две паднали, един... господин на богата диета и с неангажиращ поглед ме избута много грубо назад с изражение все едно съм метнал граната по Хетфийлд.
-Искам да взема перцата.
-Не.
-Дайте ми ги вие.
-Не.
-Защо?
-Така.
Пригласяше му... момче с безупречно избръсната глава и чист идеологичен поглед. Секунди след тези "не"-та, един се наведе, взе си едното, другото даде на друг от публиката. Няколко ми се разминаха с протегнатата ръка така. Но нищо, все пак си взех. Думата ми беше, че ми се иска някой ден охраната на концерт да не ме има за по-нисш биологичен вид. За сравнение, при онова ми навеждане няколко хора около мен ме придържаха да не се изсипя оттатък. Очевидно е, че се пресягам за перце и макар да не са и очаквали да им го дам, ми помагаха аз да си го взема. Похвално. Много съм им благодарен.
А като стана въпрос за публиката, същата онази охрана не направи нищо за гологлавия татуиран джентълмен с тридневна брада на гърдите и гърба, лъхащ на спирт, разливащ бира и плюещ вода по околните. Сериозно, защо трябва да сме врагове, само защото ни дели една ограда?
Втори ден:
Накратко - скреч чак ми беше жал да ги освиркам. Пък те даже пого направиха.
Стоун Сауър - очаквах да ми хареса, то пък много ми хареса. Ако наистина дойдат пак, ще ида.
Алис ин чейнс - въпрос на вкус, на мен хич не ми допаднаха. А точно на тях разни ****** се юрнаха към оградите в опит да ни сгазят. Няколко пъти.
Меноуор - За пръв път ги виждам на живо и им се порадвах. Диктовката на български на Джоуи беше готина.
и разбира се - Рамщайн! Епично! За последно се чувствах така след Джудас. А имаше време, когато не сме си и помисляли, че ще дойдат тук. Куфеене, пяна, мръсни думички... Огньове в лицето ми, като веднъж си помислих, че за отказа си да клекна за оградата, съм платил с веждите си. Но са си тук.
И не мога да не спомена и лошите работи. Този път пускането на КПП беше добре. Нищо, че трябваше да ида до друго КПП да си сложа днешната гривна, понеже на нашето още не работеха. Влизаме и на бегом. На 15-ти вход нии казват, че трябва да идем на 16-ти. Задминават ни десетина души, но хайде. стигнахме до сцената. Разбрах, че секунди след като съм минал през 16-ти, са го затворили и казали, че оттам не се влиза. Явно доброволците са пропуснали разясненията по възложените им задачи и са присъствали само на лекцията "Те са говедата, ние сме говедарите".
Стигаме до любимата ми охрана. Отново колекционирането на перца и палки (!) вървеше с пълна пара. Ще си позволя да пусна снимка на трима от най-изявените колекционери, защото подобно непрофесионално и надменно поведение го заслужава:
Може би за някои са познати лица. Индивидът долу вляво се опитваше да гледа лошо през цялото време, все едно за това му плащат и едва след като събра 5-6 перца на Алис ин Чейнс, 1-2 му се откъснаха от сърцето. След което обяви, че са му останали само 4 и не може да даде. Този вдясно бе сякаш неспособен на собствена мисъл и следваше примера на първия. Види, че седне, седне и той. Види, че излезе напред, излезе и той. От двете нощи колекцията му трябва да наброява поне 10 перца. Молбите и забележките бяха посрещнати с ухилени лъжи, че няма перца или с пренебрежителни махвания тип "м****та ти". Освен това той беше този, който на Пейн се опита да спре потока от хора с два барстола, върху които немалко хора щяха (а може и да са успели) да се пребият. Третият, пейстнат горе вляво, беше този, който с разпална усмивка а ла "тресе ме златната треска" и "ей, какъв съм късметлия", опита да си присвои трибют албума за Дио, който Ерик (ако не се лъжа) метна към публиката. Добре, че се намери някой по-висш да му нарпави забележка и да даде диска на хората, макар и не там, където беше метнат. И да отнесе заслужени аплодисменти за което.
И ще подчертая, че пиша само за неща, които съм видял. Какво е ставало в други краища на сцената, само мога да предполагам.
